ПЕТЯ АЛТИМИРСКА Е ЕДНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ФИНА, НЕЖНА, КРАСИВА, ЧУВСТВИТЕЛНА ДАМА, КОЯТО НЕ КОНСУМИРА И НОСИ НИКАКВИ ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ. ПРИЧИНАТА Е, ЧЕ ОБИЧА ЖИВОТНИТЕ И ЦЕНИ ЖИВОТА НА ВСЯКО СЪЩЕСТВО. ТОВА Е И МОТИВЪТ, С КОЙТО СЪ-ОСНОВАВА СДРУЖЕНИЕ КАЖИ.
Абревиатурата идва от Кампании и Активизъм за Животните в Индустрията, а целта му е да сподели с обществото максимално много скрита информация по темата насилие и експлоатация на животни. Една от основните каузи на КАЖИ е затваряне на най-голямата ферма за норки в България в село Маджерито до Стара Загора поради редица нарушения.
Петя, разкажи ни как се запали по каузата за защита на животните от насилие и експлоатация.
Отначало извръщах поглед от тази тематика и като повечето хора не исках да задълбавам в нея, но в края на краищата съзнанието ми не можа да я отхвърли. Непрекъснато мислех откъде идва храната, която ядем, и какво се случва с животните, които се появяват като порция храна в нашите чинии. Реших, че в това има нещо нередно и започнах да издирвам съмишленици, които също се вълнуват от този проблем и искат да го предотвратят. И се оказа, че има огромна група от хора, които не просто са вегани или не ядат месо, а наистина се борят за свободата на животните във всяко отношение и се опитват да адаптират човешката дейност така, че тя да е в хармония с природата като цяло. Много беше важно да ги открия, защото всеки, който е тръгнал по този път, няма как да спре да се бори.
Кое беше първото, което направи по своя път на израстване?
Аз не съм от хората, които чакат някой друг да им изпълнява желанията и реших, че първата крачка, която трябва да направя, е да променя собствените си действия и начин на живот. Замислих се върху консуматорството, върху това какво употребявам и се опитах да погледна глобално на нещата – на екологията като перфектна симбиоза между природа, животни и хора. Предприех всички мерки, за да не стимулирам насилието и експлоатацията не само на животните, но и на природата като цяло. След това започнах да организирам и различни кампании, свързани с тяхната защита.
Каква е най-важната цел на Сдружение КАЖИ?
Да предостави на обществото максимално много информация по тази тема, която не е изнасяна до този момент, а е важно всички да я знаят. Ясно е, че не е в интерес на фирмите, които печелят от животновъдство, реално да се показва това, което се случва в техните ферми. Затова сме убедени, че колкото повече разкриваме тази страна на индустрията, хората ще се развълнуват и съответно ще се опитат да предотвратят насилието и експлоатацията, на които животните са подложени. Не всеки от нас би искал да е запознат с тази материя, но трябва, защото тя е реалност и съществува.
Произходът на продуктите, които повечето хора използват, може да им разкаже много истории. Истории, които някой няма да иска да чуе, друг дори не може да си ги представи, но в крайна сметка, разбирайки за тях, той ще направи своя избор.
Защото ще научи за неетичния подход при произхода на някои храни или дрехи, от които съвсем спокойно може да се лиши. Или пък за неетичния подход по отношение на земеделието. Защото там експлоатацията на природните ресурси също е сериозен проблем.
Какво правите, за да предизвикате промяна в хората, които просто не са на вашите „честоти”?
Наистина голяма част от хората извръщат глава в момента, в който видят нещо тежко. Това е съвсем човешка реакция и не упрекваме никого за нея. Но има начини, с които не е необходимо директно да се покаже кървавата страна на този бизнес. Част от тях са акциите, които организираме. Една конкретна е „Върни кожухче обратно на животните”. Тя е насочена към хората, които са носили палта с естествен косъм, но в един момент са осъзнали какво се е случило с тези животни и са се отказали да ползват такъв тип облекло. Тези хора биха могли да върнат дрехите си при нас, след което ние ги даваме на организации, които се занимават с диви животни. Те съответно ги използват за отглеждането на малки или болни животни, като преди това дрехите се разшиват и обезпаразитяват. Така тяхната функционалност нараства, защото се връщат там, където им е мястото. Това е много приемлив начин за хората да проявят загриженост към околната среда. Европа е тръгнала по този път, като крайната цел е да се затворят всички ферми за производство на кожи, а нашата цел е България да бъде една от първите страни, където това ще се случи.
Какъв е идеалният свят, който си представяш?
Много често го сънувам! И най-мотивиращият момент за мен е да мога да мечтая за него. Защото спънките са много. За мен идеалният свят е абсолютна хармония между хора, природа и животни. Целта ни е да предотвратим някои неща, които другите казват, че са необратими. Например изчезването на защитените видове. Ако има възможност да намалим темпото, с което се случват тези процеси, би било чудесно. Но всичко тръгва от познанието. Образованието, науката и природата са основните неща, които трябва да движат човечеството. Ако те са приоритет на световната политика, нещата със сигурност ще се подобрят. Вярвам, че това е възможно, иначе не бих могла да съществувам и няма как да се усмихвам. При наличието на всичко, което виждам, аз съм оптимист. Всъщност повечето вегани са оптимисти, защото иначе не биха намирали смисъл в това, което правят.
Защо солидарността е толкова важна за вас?
Защото самостоятелно и работейки на парче не бихме могли да постигнем каквото и да е било. При нас парадоксът е, че има много организации, които се борят самостоятелно за своите цели, а така получават някакви частични успехи. Обединени, ние бихме били много по-полезни. И тук не говоря само за национален мащаб, говоря за интернационален. Една от нашите мисии беше като начало да направим балканска мрежа на организациите, работещи за защита на животните, след което тази мрежа да се разшири. Така влиянието ни ще бъде по-силно и върху световните лидери като например Европейския съюз. Убедена съм, че хората, които искат да се борят и ефективно го правят, са толкова много, че цялостно събрана тази сила би могла да има огромно значение.
Ти как лично възпитаваш децата си в солидарност?
Не ги уча на това. Солидарността е чувство, което всеки изпитва, емпатия към определена група хора или живи същества. Това, което аз се опитвам да изграждам в тях, е чувствителност – да забелязват, да са състрадателни. Аз като майка например изпитвам солидарност дори и към кравите, които имат потомство. Защото техните деца биват отнети буквално ден след като се родят. Изпитвам съпричастност към всички животни, които по някакъв начин са експлоатирани. Солидарността в съвсем човешки аспект е отношението към различните хора, които ние не разбираме, но трябва да приемем. Това, че ти не разбираш един човек, не означава, че той не изпитва същите емоции като теб. Ти го приемаш такъв, какъвто е – с всички негови различия. Солидарност може да изпиташ към всеки – стига да намериш конкретната връзка между себе си и това живо същество.
Мислиш ли, че това чувство е вродено или може да се изгради?
Солидарността, както повечето добродетели, според мен е генетично заложена. Тя съществува и при животните. Например почти всички животински видове имат начини да се предупреждават в случай на опасност. Зайците, когато се страхуват, вдигат опашка. Биковете, когато има хищник наблизо, правят кръг, в който оставят децата и женските, а мъжките използват рогата и копитата си, за да се изправят срещу врага. Дори и насекомите, когато усетят опасност, изпускат феромони. Сещам се и за ятата птици – обикновено, когато в едно ято забележат хищна птица, която иска да нападне, те скъсяват максимално дистанцията при летене, така че пробиването на ятото да е невъзможно. Ние имаме толкова много да учим – и от животните, и от природата, и за себе си. Така че солидарността е нещо необяснимо, но присъщо на всички живи същества.
Свилен Чешмеджиев от Българско дружество за защита на птиците беше казал: „Ние не защитаваме природата. Ние сме природата, която се защитава”…
Точно така! Затова казвам, че солидарността е чувството на единство. Ако ти осъзнаваш, че си едно цяло с животните, природата, с цялата земя, ти си солидарен към абсолютно всички живи същества, съответно те към теб също. Защото биоразнообразието е деликатно, а цялата симбиоза между организмите – толкова крехка. Ние все още я изучаваме, но това, което е ясно, е че ако тази симбиоза прекъсне, ние няма да съществуваме като вид.
Или може и продължим да съществуваме, но под формата на една доста агресивна паразитна единица, която в името на собственото си оцеляване би могла да унищожи всичко останало. Аз не искам точно такъв тип развитие на човечеството, така че се борим това да не се случва.
Защото във всички организми, когато има паразити, организмът знае сам как да се справи с тях. Така че ние ще бъдем естествено отхвърлени по един или друг начин. Нашата цел е това да не се случи и да покажем, че не сме паразити. Затова трябва да бъдем активни!