ПОВЕЧЕ ОТ ФЕРМЕРСКИ КООПЕРАТИВ

ХРАНИТЕЛНИТЕ КООПЕРАТИВИ СЕ РАЗВИВАТ УСПЕШНО В ЦЯЛА ЕВРОПА, НО ХРАНКООП В БЪЛГАРИЯ Е МАЛКО ПО-РАЗЛИЧЕН. ТОЙ Е НЕ ПРОСТО БИЗНЕС КООПЕРАТИВ, А СИЛНА СОЛИДАРНА ОБЩНОСТ.

Тъй като все повече фермери, особено семейни бизнеси, се чувстват притиснати от големите компании и хипермаркети, те търсят начини да спасят бизнеса си, начина си на живот и традиционните сортове и методи за отглеждане на продукция. В същото време все повече потребители, особено млади градски хора, които почти нямат достъп до традиционна продукция, търсят начини да се сдобият с чиста, честна и екологична храна.

Това е причината броят на хранителните кооперативи да се увеличава в цяла Европа. Въпреки това Хранкооп в България е малко по-различен от всички тях. Членовете му развиват не просто солидарен бизнес кооператив, а проявяват солидарност един към друг по различни други начини.

КООПЕРАТИВЪТ

Хранкооп – София е хранителен кооператив. В момента кооперативът наброява близо 200 фермери и потребители от цяла България. Ралица и нейният екип стоят зад организирането на така известните фермерски пазари в София и други градове в страната, имат фермерски магазин в столичния мол Сердика, а новините около тях са, че от скоро предоставят кетъринг с фермерски продукти, както е че им предстои да започнат доставки и до офиси на фирми. Ралица разказва за солидарността в Хранкооп:

Enlarge

„Опитваме, когато е възможно, транспортът на продукцията да бъде обединен, за да коства по-малко на всеки един поотделно. Стараем се готовите неща – кексове, бисквити, бонбони, сандвичи – да бъдат предимно със суровини от производителите в групата. Като е прието самите производители да правят значителна отстъпка на кулинарите, за да могат те да имат комфорта да потребяват точно тези суровини от тях. Т.е. можете да опитате готови продукти, произведени със суровини от фермерските пазари. Когато има изобилие от даден продукт, реколтата просто е по-богата, го реализираме за по-кратко време с мащабна акция, организираме тематични събития…“

Когато човек започне да консумира директно от фермери, се учи на различен тип консумация. В днешно време хората са свикнали на изобилието в хипермаркетите, затова понякога е нужно напомняне: сезонната храна и реколтата варират:

“Имала съм случаи, в които са поръчани 75 кг домати, доставени са 11 кг и аз трябва да ги разпределя на поръчалите… В кооператива имаме правило, че по реда на записване се стараем всеки да има по нещо, някакво пропорционално количество. Слава Богу, почти не се е случвало да има капризи или недоволство.“

СОЛИДАРНИ АКЦИИ

Най-добрият начин да научиш откъде идва храната и да спечелиш доверие, е да въвлечеш хората. Създаването на отношения, базирани на солидарността, а не на обичайните стоково-парични отношения, е на дневен ред в Хранкооп.

“ Правим солидарни акции по фермите. Аз самата съм пасла крави, приготвяла съм неща в стопанството или просто съм помагала в домакинството, брала съм плодове и зеленчуци… Когато отидеш на място и видиш стопанството, и за производителя, и за потребителя е още по-укрепващо доверието, защото на доверието стъпваме и от него започваме. Документи, изследвания – те само добавят. Безрезервно вярвам на нашите производители и предпочитам така да бъде. Ако не си вярваме, другото са едни хартии и числа, в които няма душа и няма как да имат стойност. Самото директно общуване между потребител и производител е много обогатяващо, защото храната спира да бъде анонимна, потребителят спира да бъде анонимен. Когато знаеш кой потребява храната ти, отношението ти към работата е коренно различно. Откакто пазарувам по този начин, ми е много по-трудно да вляза в магазин с анонимна храна.“

Да, чухте я правилно – Ралица нарича обикновените магазини „анонимни“. В Хранкооп не само производители и потребители се сближават, а и производители и производители развиват по-тясно сътрудничество. “Има много ползи от директното общуване между производители и потребители и също така между производителите. Надявам се, че повечето от тях осъзнават, че сам по сам нищо не биха могли да постигнат, сам по сам никога не биха могли да продават на тези цени, на които продават при нас. Когато са един до друг, те имат една здравословна конкуренция, защото се стараем да има избор от различните категории продукти, но също така да няма пренасищане, за да имат добри продажби, да са доволни от присъствието си сред нас… Когато са един до друг, те могат да се разпитват, да се учат едни от други и да се контролират. Усещането, след една година официално съществуване като кооперация е, че няма невъзможни неща, че с времето всяко нещо може да се постигне. Ясно е, че в тази група споделяме доверието, взаимопомощта, солидарността – едни поовехтели ценности, които в същото време са толкова, толкова важни. Когато нещата не почиват на такива човешки ценности, в много случаи то не е устойчиво, много често не издържа кризи, трудности и предизвикателства. Така че това ни е много здрава основа.“

Pictures from Hrankoop's farmers's markets and co-operative store

МОДЕРНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Това, което Ралица описва като солидарни акции, е близко до традиционната помощ, която са си оказвали хората на село едно време. В случая с Хранкооп хората, които участват в тези солидарни акции, не са част от малка географска общност, а от пост-модерна – мрежа. Те не живеят в едно и също село, не се виждат всеки ден, да ги организираш с трудно. Колкото и добре да са развити социалните мрежи, колкото и лесен да е достъпът до мрежата с едно кликване, ние не се виждаме всеки ден на полето или пред църквата. Ако се виждахме, щеше да бъде лесно, щеше да се подразбира, че щяхме да си помагаме повече. Сега Ралица и екип идват на помощ:

“Опитвам да напомням на производителите, че могат да разчитат на такива акции, като техният ангажимент е да предоставят подробна информация – какво има да се свърши, кога, какво мога да предоставя – мога да ви нахраня, можете няколко души да преспите на пода, легла има, наблизо има къщи за гости, хотели, мога да ви взема от един къде си или трябва сами да стигнете до тук… Имали сме няколко такива акции и винаги е много приятно.“

ДА РАЗЧИТАМЕ ЕДИН НА ДРУГ

Ралица ни разказва и за няколко случая, в които членове на тяхната общност са изпаднали в нужда, а други са им се притекли на помощ:
“Имаме любим производител с прекрасни череши, сини сливи и ябълки. Миналата година при брането на черешите той пада и чупи прешлени на гръбнака.
Повреди се много сериозно, трябваше да бъде обездвижен месеци наред. Аз се опитвах да се обаждам от време на време да го чуя как е, това е точно тези грижа и човечност, за която си говорим… В едно от тези обаждания се сетих, че предстоят сини сливи. Питам: Какво ще правиш с тези сини сливи, ти си на легло?, а той: Какво да правя – ще ги оставя да паднат и – на ракия! На мен това ми се стори кощунство, още повече, че не потребявам ракия, и казах: Не, не, ние нещо ще измислим. Съответно юрнах колегите, организирахме бус, вдигнахме се няколко човека и отидохме, обрахме сливите за няколко часа. Бяхме си приготвили сандвичи, изкарахме много хубаво. Прибрахме се и следващите два дни предложихме сливите на пазарите. От тази акция и тези продажби имаше малко над 300 лв. за производителя, а той беше трогнат.“
В подобни солидарни акции понякога се стига и до неочаквани ситуации…
“В една кравеферма от пожарите едно лято беше изгоряло пасището на кравите, където живеят и си пасат тревата, както и електропастира. Електропастир е тънка жица, по която тече слаб ток, за да държи животните вътре да не излизат. Съответно фермерката, която е трето поколение скотовъдец, пише имейл в групата ни, че има нужда от помощ, животните са гладни и жадни… И се вдигнахме няколко човека и отидохме… Дъщерята беше оградила през шосето от другата страна място, на което можеше да се пасе. Нашата задача беше: един човек отпред на стадото, един отзад – това са около 30 говеда, всяко по няколкостотин кила. Беше много респектираща картинката! Трябваше да се преведат през шосето и да се доведат до това заградено място, където да влязат и да пасат. Тогава разбрах, че кравите пасат на стадо. Те са почти долепени една до друга и така си пазят сянка и хлад. Т.е. ако се пръснат, ще им е по-горещо. А беше нечовешки горещо точно този ден. Пасоха цял ден и след това трябваше да ги върнем обратно. Отиването беше много добре организирано, никакво забавяне нямаше по трасето, но на връщане животните решиха, че са жадни, че им е интересна една чужда кооперативна царевица, че имат друга работа! И се пръснаха! А то почва да се стъмва! Беше респектиращо, беше страшничко, защото ти имаш едни животни, плъзнали навсякъде – ти не знаеш дали са на шосето, дали нещо ще ги сгази… А едни, като се заврат в една чужда царевицата… Не я ядат, но я мачкат. И седи вътре говедото в царевицата и те гледа и си мисли, че ти не го виждаш! Беше си екстремно! С тогавашния ми колега, като си тръгнахме, все още едно теле и една крава не бяха намерени, но повечето бяхме ги събрали. Беше приключение! А в същия ден няколко от другите доброволци пък копаеха кладенец близо до самата къща, за да има вода за стопанството.“

Хранкооп са млада организация, но са изминали дълг път от света на индустриалната храна до общност, в която хората могат наистина да разчитат един на друг. Сигурни сме, че им предстоят още много успехи!

Официална страница на Хранкооп
Фейсбук страница на Хранкооп
Дарик радио: Ралица Касимова с наградата 40 до 40
Капитал: Пазарът на фермерите на Римската стена показва, че има бъдеще за качествените продукти
Капитал: Хранкооп отвори магазин за храна от ферми в мол Сердика 
Under the Line: На фермерски пазар в събота
Дискусия в Червената къща, София: Храната като ситуация

Enlarge