САИФ УР РЕХМАН Е ПАКИСТАНЕЦ, КОЙТО ОТ 2012 Г. ТРЕНИРА ДЕЦА С ТЕЖКИ МЕНТАЛНИ И ДВИГАТЕЛНИ УВРЕЖДАНИЯ НА КРИКЕТ НА МАСА. ДНЕС ВЕЧЕ ИМА МРЕЖА ОТ ОТБОРИ В ЦЯЛАТА СТРАНА, КАКТО И ГОДИШЕН НАЦИОНАЛЕН ТУРНИР.
Пакистанецът Саиф Ур Рехман идва в България през 1994 г. и е създателят на крикета в страната. През 1999 г. регистрира първия крикет клуб в България, а когато през 2004 г. се учредява Българска федерация по крикет, Саиф става капитан и треньор на българския национален отбор. Има втора степен диплома от Международната крикет федерация като треньор. Такива хора има 7-8 в Европа, в Източна Европа са само 3-4.
В Пакистан от малък си играе с други деца, които имат увреждания, а в България разбира, че тук те нямат много възможности за социален живот и спорт. Затова през 2012 г. пренася в България адаптираната версия на крикет – крикет на маса, много подходяща за деца със специални нужди. От 2012 г. насам Саиф обучава много родители, лекари, учители, рехабилитатори и психолози от различни градове в страната, а децата постигат забележителни резултати и подобряват своята фина моторика, концентрация, координация, работа в екип, психо-емоционално състояние и се интегрират с други деца. В момента над 300 деца тренират със Саиф и участват в ежегодни национални турнири и фестивали.
Когато интервюирахме Саиф, той не говори за себе си и своята работа. Говори за родителите на децата с увреждания, човечността, солидарността.
„Аз мисля, че докато здравите хора не осъзнаят, че имат нужда от тези с увреждания, нещата няма да се оправят. Обратното е ясно – хората с увреждания имат нужда от другите хора. Всяко едно живо същество е свързано с другите живи същества, нали?“
Хората с увреждания в България са около 600 000, от които около 60 000 са деца. Държавата осигурява оскъдни възможности за тях и техните семейства. Децата и възрастните с тежки увреждания имат ограничен избор от спортове, особено отборни.
Към момента над 300 души на възраст между 4 и 40 г. тренират крикет на маса в България. Те имат различни двигателни и ментални увреждания и синдроми като:
- Детска церебрална парализа
- Аутизъм
- Епилепсия
- Хидроцефалия
- Синдром на Даун
- Забавено умствено развитие
- Слепота и др.
Всички лекари, учители, рехабилитатори и психолози на децата и възрастните са единодушни, че адаптираната версия на крикет на маса значително им помага да подобрят своята:
- Фина моторика
- Концентрация
- Координация
- Работа в екип
- Психо-емоционално състояние
- Интеграция с други деца – в този процес са включени и техните семейства
Всяка година в България Саиф и приятели организират по 2 турнира – в София и Пловдив, както и 1 спортен фестивал в София с участието на децата и техните семейства и приятели, както и широката общественост. До момента (май 2017 г.) са проведени 10 национални турнира. 10-12 клуба редовно участват на националните турнири. Децата играят в групи, полуфинал и финал. Излъчват шампион и отбори на второ и трето място, за което спортистите получават купи и медали. Реферите на турнира и фестивала са доброволци.
1 крикет мач на деца с увреждания трае около 30 мин.
1 крикет мач на здрави възрастни трае около 7-8 часа.
„Моите родители са ме възпитавали и аз никога не съм гледал на хората с увреждания като различни. Никога! Помня един съученик, който страдаше от парализа и много трудно ходеше. Тичали сме заедно, а аз му виках: „Бягай, бягай, все оставаш назад.” А той: „Хайде, следващият път ще те бия”. Играехме и крикет заедно. Имах и братовчедка с умствено изоставане и физическо увреждане. Изобщо не излизаше навън. Лицето й беше плашещо, особено ако не си свикнал да я гледаш. И смътно си спомням как, когато за пръв път отивахме в селото, където живее, майка ми ми обясняваше какво момиченце ще има там, подготви ме за тази среща. Когато пристигнахме аз видях, че тя е различна, но не се уплаших и много си играх с нея. Няма да забравя и погледа на майка ми тогава – един такъв спокоен… При нас в Пакистан гледаме по друг начин на хората с увреждания. Уважаваме ги. Не ги изолираме, помагаме им много. Бащите не си тръгват, когато имат такова дете. В България съм виждал много изоставени майки, а при нас роднините винаги са много и всеки подава ръка.“ интервю на Надежда Петрова за Мулти култи колектив, публикувано в Първите 7 http://purvite7.bg/istorii-ot-milostiviya-mech/
Капитал: Защо тъгува Саиф Ур Рехман
БНТ: На гости на един пакистанец в София
bTV: Николета Станойкова и Саиф Ур Рехман от “България търси талант
Първите 7: Истории от Милостивия меч
Спорт за хора с увреждания: Саиф Рехман спасява българчета с увреждания от отшелничество
Интервю: БИСТРА ИВАНОВА, НАДЕЖДА ПЕТРОВА Звук: ВЛАДИМИР РАДАНОВИЧ Редактор, видео, дизайн: ХУНОР КИРАЙ